Едно писмо.

Едно писмо, което вчера за пореден път ни накара да осъзнаем що за кошмарен старт имаме всички ние като родители на различни деца. Уви, не се забравя този “компетентен” шамар от лекари-професионалисти. Нашите деца обаче ни учат и лекуват тази болка. С усмивка. Ние сме щастливи майки. Севгюл от Омуртаг го доказва с това мило писмо, което ни изпрати вчера. Благодарим ти, мило прекрасно момиче, целувки на слънцето Лютфи. Гордеем се с вас!

“Здравейте, аз съм майка. Една от най-щастливите майки на детенце с една хромозома в повече. Много отдавна исках да ви пиша, за да споделя за моето щастие. То вече е на пет годинки и ние много, много го обичаме. Ходи на детска градина. Нормална, а не специална, със своите наборчета е. Има и много добри учителки. И логопед още от яслата. Същата логопедка сега работи с него и в градината. Той е лъчезарен като слънце, много обича музиката, да рисува и да се вози на колата. Още на петия ден след раждането разбрахме, че е със синдром на Даун. Нямах никаква представа тогава какво ме чака. Даже и докторите, според мен, нямат – те не знаят много за синдрома, защото много ме изплашиха. Това беше най-тежкият ден в живота ми! Говориха ми за някакъв инвалид и умствено изостанал…. Едно хубаво нещо не ми казаха за сина ни. Не трябваше по тоя начин да ми говорят… Детето ми расте и изобщо не отговаря на нещата, които ми казаха в онзи най-кошмарен ден. Аз съм най-щастливата майка и ви пиша, защото имам нужда някой да ме разбира. Благодаря ви!”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *