Много ни е приятно да се похвалим, че вече повече от половин година две “наши” момичета – Дани и Симоне работят в хотел “Хилтън” – София.
Неотдавна Генералният директор на хотела, господин Щефан Райтер, бе така добър да даде интервю за Сдружението ни: 
 
 
  • Г-н Райтер, как Хилтън София реши да наеме в екипа си хора със Синдром на Даун? От къде се роди тази идея?
Идеята беше моя и се роди в разговор с колеги от други Хилтън хотели. Веднага искам да споделя, че това не е просто една маркетингова активност от наша страна, а проект, който имаме за цел устойчиво да развиваме. Смятам, че трябва да бъдем ролеви модели, да сме първи в това, което правим, защото сме лидери в сферата на гостоприемството и затова започнахме този проект. Работихме усърдно около година и половина, за нас наистина беше приоритет и накрая успяхме, за което съм изключително благодарен нацелия  екип. Колегите ни от Хилтън Истанбул Бомонти успешно работят по такъв проект от 3 години и с тях се съветвахме и разменихме доста информация. 

 

  • Как оценявате случващото се от гледна точка на нагласите ви преди проекта и сега, след като той вече работи? Къде срещнахте трудности, имахте ли страхове?
За мен ключовият момент беше нагласата и подготовката на екипа – всички наши служители преминаха обучение с психолог, което наистина ни даде увереност, че можем да се справим. Без увереността на екипа и без тяхната отдаденост нямаше да можем да постигнем тези резултати.Както казах, когато екипът прегърне една идея и се убеди в нея, тя става успешна! Иначе изпълнихме всички законови стъпки, за да наемем момичетата – изминахмедълъг път, но се радвам, че успяхме. 

 

  • Доволни ли сте от нашите момичета? Какви са вашите професионални и лично човешки впечатления – справят ли се, как ги приемат другите им колеги?
Справят се чудесно с работата, другите им колеги ги приемат много добре и смея да твърдя, че и двете момичета много бързо се адаптираха към работната обстановка в хотела, усърдни, работливи и отговорни са! И двете са част от екипа на „Хотелско домакинство“ – Симоне работи в „Перално стопанство“, а Дани е хигиенист „Общи площи“  и изпълняват задълженията си, както останалите ни служители, нищо по-различно.Работят три дни в седмицата по 3 часа и получават заплатата си. Това, които са ми споделяли е, че и те самите се чувстват много добре като част от нашия екип.

 

  • Вие идвате от Швейцария, една подредена във всяко едно отношение държава. Можете ли да споделите как живеят и се развиват там хората с увреждания? Какъв е достъпът им до образования и работа? В частност, имате ли наблюдения младите хора със СД в каква професионална сфера най-често се реализират във вашата страна?
В Швейцария приоритетът е хората със специални нужди да намерят призванието си още от ранна възраст – от около 10 годишни децата започват занимания, които ги учат да бъдат независими и развиват уменията им. Това се случва по структуриран начин, има и много публично-частни парньорства. Разбира се, и в Швейцарияне всичко е идеално, но и държавата, и доброволческите организации работят заедно, за да подобрят условията. Като цялообществото се стреми да интергира хората със СД – много от тях са заети в малки производства, в сферата на услугите и търговията.

 

  • В България все още хората не са достатъчно наясно що е това СД, защото тези хора все още не присъстват достатъчно в живота на обществото, обявени са за непълноценни хора, хора “втора ръка”. Вашите деца, например, знаят ли какво е това СД?
Когато аз бях дете, мое съседче имаше СД, израснахме заедно и много сме се забавлявали, то беше едно от нас и не сме се държали с него различно. Аз така се научих да не деля хората. Моите деца също знаят какво е Синдром на Даун и че хората, които го имат, са като всички останали. В крайна сметка, никой не е съвършен нали?

 

  • Ако трябва да ни представите сега двете си служителки Симоне и Йорданка. Как бихте ги описали?
Прекрасни момичета! Симоне е много слънчева и усмихната, а Йорданка – много общителна. И с двете разговарям с удоволствие, емоционални са, имат свой характер – също като всеки от останалите ни служители!

 

  •  Ръката, която подадохте на нашите момичета е не просто личен шанс за тях, но и невероятно вдъхновение за всички нас, родителите на деца със СД. Дадохте ни вяра, че някой скорошен ден те наистина ще живеят един напълно пълноценен живот, ще учат, ще работят… Какво бихте казали на българските работодатели, които все още не познават хората със СД и се страхуват да отворят вратите на фирмите си за тях?
Бих ги посъветвал да ни потърсят – ще се радваме да споделим нашия опит и всички стъпки, които предприехме, за да наемем Симоне и Дани при нас!