Дълги години крадяхме от живота им с предразсъдъците си –
време е да им го върнем.
Ако трябва с две думи да опиша участието си в сериала, това ще бъде „филм във филма” От дете съм фен на лекарските сериали – още помня „Болница на края на града”, а и почти десет години от живота си всяка седмица се срещах с едни от най-добрите български лекари покрай здравното предаване, което водех, и тази проблематика ми стана съвсем близка. „Откраднат живот” ме грабна веднага – имаше история. Към края на първия сезон тайничко си пожелах нашата тема, темата Синдром на Даун, да намери място в някоя от сцените. Сериалът набра огромна популярност и се следи от голяма аудитория. Казах си, че ако успея да прокарам вярното послание за нашите слънчеви деца, би имало голям отзвук и помощ за новите ни родители. С тази мисъл, си набелязах да се обадя на Марта или Йоана, за да ми подскажат как да се свържа със сценаристите на филма ( Марта Вачкова и Йоана Буковска са едни от най-големите приятели на нашата кауза, снимали са се в нашите благотворителни календари. А с Мартето сме и семейни приятели, да не говорим, че по едно време пишех сценарии за нейното предаване в Националната телевизия). Набелязах си, но нищо не се случи, докато не дойде краят на лятото и за рождения ми ден не се чухме с Йоана. Тя както винаги ми напълни душата, като каза, че е насреща за всички наши кампании, а аз веднага й намерих приложение – давай, казвам, контакти за „Откраднат живот”, че вече си струва и там да се появим. След две седмици, в които аз така и не намерих възможност да звънна на телефоните, които получих, звъни моят телефон: „Добър ден. Обаждаме ви се от продукцията „Откраднат живот”. Разбрахме, че вие можете да ни осигурите майка с детенце със Синдрома на Даун”. Честно, направо се ощипах. Толкова невероятно и едновременно реално беше – бях си пожелала нещо и то имаше шанс да се материализира, без усилия, при това със скорост, каквато изобщо не бях очакавала! Няма да влизам в големи детайли, защото историята, сама по себе си, е за сценарий – как са стигнали до мен (през детската градина, където моята дъщеря ходи на логопед), как докато говорих с Йоана, тя през смях ми каза: „А аз бях убедена, че ти имаш пръст в това и даже си казах, ама тая Тони колко е бърза само, как успя да го направи за толкова кратко време!”. После в същия този ден ми се обади и самата Марта, която беше получила сцените си и търсеше „експертното ми мнение” за разни думички – тя винаги изпипва детайлите, за да звучи максимално достоверно, та изобщо не ме изненада. Аз обаче я изненадах като й казах, че май и ние с Янката ще се появим в този сценарий. „Аааа, Тони, това си е роля, за актриса! А и е стандартната случка – изоставена майка, не е за теб…” Наистина не беше за мен, а и понеже не съм актриса, предложих просто да изиграя себе си. Така променихме в движение сценария, за което от сърце благодаря на Христина Апостолова, главния сценарист на продукцията. В нейно лице срещнах не просто колега, а истински добър човек и приятел. Няма да забравя и деня на снимките в Южния парк. Екипът ни обгрижваше с такова внимание (благодаря ви, мили хора, накарахте ме да се почувствам уникално уютно!), а и се запознах с прекрасната Радина Думанян, която така сърдечно прегърна нашата кауза, че вече е част от новия ни благотворителен календар. Прекрасната Радина, с която обогатих колекцията си от хора-подаръци в моя живот и си я скрих в най-специалното кътче в сърцето.
Вярвах, че този епизод ще помогне на много хора. Да отворят очите си и да разберат, че Синдромът на Даун не е присъда, а възможност да подредиш живота си по нов, различен начин. Че и тези деца могат и носят огромно щастие на своите родители, въпреки трудностите, които трябва да преодоляват. И ето – той вече започна да помага. Отзвукът, който предизвика, надмина и най-смелите ми очаквания. Пишат ми толкова много хора – приятели, познати и абсолютно непознати, всички еднакво докоснати от нашата история. Благодаря ви, мили хора, правите ме повече от щастлива и заредена, че нашето общество наистина се променя. И то не бавно, а с летящи стъпки, които могат само и единствено да ни радват. Това е поредното доказателство, че когато силно искаш нещо, то се случва. Пожелах си Синдромът на любовта да влезе в сериала и го получих. И разбира се, продължавам да мечтая и да случвам истинския живот на нашите деца. С предразсъдъците си дълги години им крадяхме от живота, време е да им го върнем. И не е трудно. Трябва само да имаш сърце. Голямо. Човешко. Аз и вие го имаме – БЛАГОДАРЯ!