ФОТОШОП ЗА СПОМЕНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Жив труп, който само ще върти очи… Няма да има усещане за топло, студено, болка… Няма да може да ходи, говори… Когато челно се сблъскаш с митовете и легендите за Синдрома на Даун, пораженията, дори с фотошоп за спомени, трудно се трият. Трудно се свиква и с погледите на отвращение и неразбиране. С отхвърлянето, без да ти се даде шанс да покажеш кой си и какво можеш. Но ние успяваме. Защото обожаваме децата си. Тези, същите, заради които извръщат очи или чукат на дърво. Защото тези деца са благословия. Вярно, тя не е за всеки. Сила се иска, твърдост. Търпение. И огромно количество любов. Пепи, Светлето, Емо, Томи, Слава, Петър и Георги го доказват. Намерили своите любящи семейства, поливани с много грижа и всеотдайност, те се развиват и въпреки трудностите, всички заедно са щастливи. Сега Светлето, Емо, Томи, Слава и Георги са пред всички нас, за да ни покажат колко много си приличаме. Само ролите ни са различни. Тяхната обикновено е в миманса. Ние ги поставихме обаче под прожекторите, за да изтрием бариерите и да ги приемете като част от пейзажа. Без задния план на легендите. А с човешкия – на сърцето.
Запознайте се с нашите шестима герои през очите на техните майки с отговор на въпросите:
- Какво помниш като чувство от раждането му/й и как това се промени с времето?
- Днес как се чувстваш като негова/нейна майка?
- Ако имаше фотошоп за спомени или предразсъдъци на хората спрямо нашите деца, какво би изтрила или променила?
РОКЕРА
Моторът на времето
тихо ръмжи.
Летя по шосета
и свалям звезди.
Строя магистрали
обичан.
Петър, 31 г., Враца
Работи във фирма за счетоводни услуги. Има завършено средно образование. Обича спортни предавания и научно-популярни филми.
През очите на майка си, Виолета Жигалова:
Пепи има много приятели. Навсякъде е приет като равен. Като малко момченце посещаваше с радост редовна детска градина и училище. При раждането му умирах от страх, защото раждах в деветия месец. Роди се доносен и въпреки, че веднага му бе поставена диагнозата Синдром на Даун, тя не промени радостта от неговото раждане. Това чувство продължава и до днес – всички се обичаме. Горда съм, че съм негова майка!
Аз нямам нужда от фотошоп за спомени или предразсъдъците на хората. Не бих изтрила нищо от преживяното досега. Ако е имало лоши моменти, те отдавна са забравени. Оставила съм си само хубавите спомени. Моят Петър е един достоен и приет от всички мъж. И това, което е сега, се дължи на неговата упоритост и нашата любов.
ГАНГСТЕРА
Не съдя живота.
Грабя с шепи
И обичам…
С присъдите не свиквам.
Георги, 18 г., София
Днанайсетокласник, който свири на барабани и йоника. Страстен фен на „Том и Джери”. Много музикален и компютърно ангажиран. Може с часове да прекара в любимия си YouTube.
През очите на майка си Юлия Ангелова:
Какво помня от раждането му? Със сигурност, борбата му за живот и моят страх да не го загубя. Сега е много здрав и силен (тежи цели 63 кг. !), но на годинка, тежеше едва пет… Обича да си хапва лютеница и да му готвя пиле с картофи. Помага ми много вкъщи. Радвам му се, че не спира да се развива в говоренето, влага много мисъл, в нещата, с които се занимава, и всичко това ме прави истински щастлива и доволна. Ако имаше фотошоп за спомени, искам да изтрия злобата на хората. Да променя неразбирането им защо и колко трябва да се бориш за това дете! За да видят, че и те са като всички други дечица, само дето в тях има много повече любов и усмивки!
ШАМПИОНКАТА
Мога.
Само да поискам.
И печеля.
Само да поискаш.
Слава, 16 г. Пловдив
Музикална, артистична и сръчна. Всестранно развитата Слава танцува, рисува, свири на барабани, готви, плете шалове и гривни за любимите певци и артисти, чиито представления и концерти не пропуска. От малка е сред хора, които я обичат и й помагат да върви напред с лекота.
Майката на Слава, Станислава Лопатарева:
Тя се роди в първите минути на най-хубавия за мен, пък и за всяка майка празник – Благовещение. Почувствах, че четвъртото листенце на моята детелинка, ще ни даде пълнота и завършеност. Та нали си имах вече три хубави момичета! Не ме стреснаха думите на неонатоложката и поканата на завеждащата детското отделение да оставя (откъсна) това съвършенство, защото видите ли било с Даун. Та тя си беше нашата руса феичка! Така й казваха после всички в детската градина. Към днешна дата, чувствам себе си и гледам на цялото ми семейство (което не е никак малко!) като на една голяма молекула от химично съединение. Извинете ме за сравнението, но сега уча покрай Слава отново за йонни и ковалентни връзки и химични елементи. Паралелката й е такава – химия и биология, които моето момиче бързо усвоява. Та така и аз не спирам да усвоявам! Чувствам се даже като минала през лакмуса на времето: пречистена и щастлива, че през всичките тези 16 години, си е заслужавало. Заслужавали са си всяка моя безсънна нощ, разговорите с майки и учители (та нали и те са също родители), с познати и непознати. Доказването, че можем да се научим да четем, пишем, да танцуваме и рисуваме. Да сътворяваме и показваме чувствата си. Всичко, което тя може да прави от 1-ви клас (с малко моя помощ), а после и съвсем сама. Но кой човек няма нужда от помощ?! Никой не се е родил научен!
Фотошопът е повече от модерен в днешно време, да, но ако аз имах такъв за спомени и предразсъдъци, бих променила цветовете. Мноооого са сиви старите митове… И прашни! Бих им поизчистила праха и прибавила топлия цвят на една допълнителна усмивка – тяхната, безкористната. Вярвам, че усмивката, идваща от сърцето, дава и връща любов.
РАПЪРА
Гневът обича да разяжда.
Да стреля с думи.
Не му угаждай.
Премахни го.
Стреляй първи.
Емилиян 18 г., София
Емо плува, язди, кара зимни кънки, ховърборд, ролери и… каквото друго се сетите. Спортната си натура разнообразява с музика и китари, които обожава и на които може да свири. Чувствителен, артистичен и много подреден – истински представител на зодия „Дева”.
Таня Костадинова, майката на Емо:
Нашият Емчо е роден в края на август 2002-ра. Роди се в четвъртия ден на деветия месец и беше сложен в кувьоз, където сравнително бързо се стабилизира. Като бебе беше много злояд, докато сега няма наяждане, стига да не става въпрос за полезните плодове и зеленчуци, те изобщо, ама изобщо не са му любими! Малко късно проходи и проговори, но, пък първата му дума беше… “бира”. Като катерица превземаше катерушките – любимото му занимание в парка. Много боледуваше, докато не му се махнаха и трите сливици, след което започна бързо да дърпа в растежа. Беше приет в масова ясла и след това в детска градина, където с него се държаха изключително топло и сърдечно, беше обграден с много внимание. Не го третираха като различен. След детската градина продължи да учи в масово училище в нормална паралелка. Децата бяха добронамерени и много му помагаха. Емо е едно прекрасно дете, в което няма да намерите нито една лоша черта, присъща на така наречените „нормални” хора. Той е идеал за доброта. Много чувствителен и безкрайно музикален. Винаги когато не е ангажиран с нещо друго, слуша музика и пее. Разбира се, колкото може. Изключително подреден. Изрядно чист – държи винаги да е с прическа. Спомените от раждането му съм ги изтрила. За тях не ми трябва фотошоп. Но отношението на лекарите трудно се трие. Него бих променила. Защото не се чувствах гадно от това, че съм родила такова дете, чувствах се отвратително заради бездушието на лекарите. След раждане сама намерих пътя. Казах си, че той ми е изпратен и аз трябва да се грижа за него. Дълбоко в себе си разбрах, че синът ми с нищо не е различен и започнах да гледам на него като на нормално дете. И Емчо ми се отблагодари. Отвори ми очите за много неща, които преди не бях забелязвала. Помогна ми да отсея приятелите си. Научи ни да бъдем добри хора.
АКТРИСАТА
Когато ролята ми е без реплики,
Мълча.
И се усмихвам.
И тогава ме запомнят.
И награди даже получавам.
Томислава, 22 г., Варна
Томи е морско дете, но заради по-добрите възможности за развитие и образование, семейството й се мести в София преди 15 години. Благодарение на баба си, която е начална учителка, расте будна и ученолюбива. Любимо занимание й е да чете, особено ециклопедии. Пее, танцува, рисува… Следи сериали, пише реплики на героите, фантазира и режисира въображаемите си приятели. Истински артист по душа!
Елена Радева, майката на Томи:
Томи се роди много трудно и много бързо след това ми беше обяснено, че е със Синдром на Даун. Т.е. няма да усеща нищо – топло, студено, болка…., няма да може да ходи, да говори… В главата ми останаха думите „жив труп – ще върти само очи”. Но Томи проходи, проговори, че чак не млъква! Танцува, пее, кара колело, спортува… Томи е едно нормално дете, но със синдром на Даун. Сега всеки, който иска да знае, какво е това може с един клик в интернет да прочете. Аз ходих в библиотеките и четях медицинска литература. Томи беше в масова детска градина, завърши и средно образование през 2018, като от осми до десети клас учи цветарство и градинарство, което й харесваше много. Има спечелен медал от състезание по икебана в Пловдив. Днес Томи е млада госпожица, която обича големите весели компании. С удоволствие ходи на ресторант, но ако може да предлагат суши – обожава го! Няма да откаже и дискотека. Танцува, много танцува. На абитуриентския бал, по думите на класната, е започнала да танцува от първата песен и в края на нощта, когато ме извикаха да я прибера, защото купонът свършва, тя все още танцуваше. Не беше хапнала и залък от петстепенното меню, та ходихме да търсим сандвичи по бензиностанциите. Обича да слуша и пее българска народна музика, да танцува хора. Слуша и гръцка музика. Любим филм „Столичани в повече”, любимо шоу: „Комиците” – пише скечовете или отделни епизоди от филма, като сценарий и след това изиграва всичко на „голямата сцена”. Обича да гледа анимация, да чете поезия и книги-енциклопедии за деца. Едно от най-любимите и занимания е да преписва рецепти от готварските си книги. Тя има над десет! Това се оказа и любимият й подарък – готварска книга. Ако има фотошоп за спомени, не бих променила нищо. Когато очакванията ти не се сбъднат ( нали трябваше да гледам „жив труп”), слава Богу, не мисля, че трябва нещо да се преработва с фотошоп. Но, виж, ако е фотошоп за предразсъдъци, бих замъглила погледите на хората, които ни гледаха с отвращение и неразбиране. Но тях и без друго времето ги изтрива. Тогава, преди 18-20-сет години, се чувствах ужасно. Прибирах се и плачех. Томи порасна и започна да ме гледа в очите. Понякога се разплакваше и тя. Но сега, сега не ми пука… Те, хората, пак гледат така…..Виждам го, но вече не го усещам. Аз съм щастлива майка на едно усмихнато, слънчево момиченце… Голямото ми момиченце, моята дама! Обожавам я!!!
БАЛЕРИНКАТА
В моето езеро съм винаги Лебед,
нищо, че често ме бъркате с пате.
Животът е хубав,
грозотата е само в главата ви.
Светла, 10 г., Костинброд
Нежна и крехка, нашето Светле разпръсква обич и светлина, където и да се появи. Може да я почерпите с луканка и… чипс, които обожава! . Обича още да играе с приятели, да слуша музика, да танцува и да се прави на модел. А детските анимации, свързани с логически задачи, са й най-най-любими.
Надя Иванова, майката на Светла:
Светлето е на десет години Детството й беше доста интересно и забавно, безгрижно изпълнено със много емоции, щастливи и незабравими моменти. В детската градина беше много контактно дете, играеше и се забавляваше от сутрин до вечер, и всички я приемаха без заден план и предразсъдъци. Беше истински щастлива! После започна училище, където вече е в трети клас и се справя добре. Раждането й беше незабравима емоция, която не може да се опише, защото беше чакано и желано дете. Щастие и любов изпитах, когато я видях. С времето успях да съхраня тази любов и към нея само добавях внимание и грижа. Днес като нейна майка мога да кажа, че съм много горда с тази дъщеря, но най-вече – благодарна, че я имам! Тя е най-големият ми подарък от живота. За мен е чест да бъда нейна майка, защото тя ме научи, че животът не е лесен, а хората са различни, но всичко е постижимо стига да имаш сърце и да нямаш предразсъдъци. Ако имаше как бих пуснала един фотошоп на първото впечатление, с което приемат моето момиче. Често хората я съдят, без да знаят нищо за нея. Не искат да я опознаят, да й дадат шанс, да я разберат… Затова и аз станах доста предпазлива и безразлична към подобни реакции. А колко малко е необходимо, всъщност! Само да се приемаме и уважаваме, защото всички сме гости на тази земя. Животът е хубав, а с любов и усмивка може да го живеем още по-добре.
Както винаги до сега, календарът се разпространява срещу дарение от поне 10 лева, с наложен платеж и безплатна доставка от “Спиди”.
Разпространението на календара започва след 01.12.2020г и поради “специалната” година и натовареността на спедиторските фирми са възможни леки забавяния на доставките, особено в дните около Коледа.
Скъпи приятели, за съжаление тиражът на календарите се изчерпа.
Благодарим ви за подкрепата!
