КОНКУРС ЗА ЕСЕ „УРОЦИ ПО ТОЛЕРАНТНОСТ”

Толерантността е средството, което ще ни помогне да се съхраним като пълноценни личности. Тя не е нещо, с което човек се ражда, тя трябва да бъде част от неговото възпитание. Макар да е рядко срещана в днешно време, аз вярвам, че ще започне да навлиза в нашето ежедневие малко по-малко.

Според мен думата толерантност означава да разбираш, да приемаш и да уважаваш различните, които са навсякъде около нас. Отношението ни към тях не трябва да зависи от ничий пол, раса, етническа принадлежност или колко хромозоми има неговото ДНК. Независимо от това дали са бедни или богати, дали имат някакъв синдром, или не, дали могат да говорят, чуват или виждат, това е без значение – всеки от тях има право на достоен и пълноценен живот. Казвам го, защото по-малката ми сестра е със Синдром на Даун и не малко пъти съм била свидетел на нелепи ситуации. Спомням си как един ден, когато мама я взе от детска градина, се прибра с насълзени очи. Причината за това беше анкета, раздавана на всички родители от групата на сестра ми, с която я бяха посрещнали госпожите, а в нея присъстваха два меко казано абсурдни въпроса: „Съгласни ли сте вашето дете да се обучава заедно с деца със СОП?“ и „Съгласни ли сте Министерството на образованието да задължава училищата и детските градини да приемат деца със СОП?“. В този момент разбрах колко трябва да съм силна и че една от мисиите ми в живота ще бъде да се опитам да заменя дискриминацията с толерантност.

Трябва да се научим да придаваме смисъл на думата толерантност, като я подкрепяме с действия и адекватни реакции. Когато си се родил цветен, с лунички, които харесваш, няма защо да се срамуваш и да ги криеш. Всеки е уникален, различен по своему, затова в определени ситуации се нуждаем от капка толерантност. Тя е част от доброто в нас. То живее в сърцето. Когато всеки ден се събуждаш с усмивка, с мисъл за другия, когато носиш радост и подаряваш, без да чакаш отплата, то тогава ще знаеш, че си допринесъл за това светът около теб да стане по-добър.

Важното е да имаме чисти сърца, да сме винаги готови да подадем ръка!

Камелия Митева, VII в клас

ОУ „П. Р.Славейков“ – Бургас